Напишете дума/думи за търсене

Кои жестове да не използваме на бизнес срещи

В „Етикет за всеки ден и за бизнеса” ще намерите изключително полезна информация за това как да се държите не само в бизнес средите, но и в ежедневието, което неминуемо ни заобикаля. Практически целият ни живот e работа, срещи и разговори. От това как протичат те, зависят по-нататъшните ни взаимоотношения с хората, както и успеха в работата ни. Ето защо авторът на книга ни предлага няколко прости правила и съвети, които ще улеснят неимоверно общуването ни и ще ни осигурят недвусмислено разбиране.

Етикет за всеки ден

Всички ние се намираме постоянно в ситуации на общуване – вкъщи, на работа, на обществени места, на улицата, в транспорта; с близки и съвсем непознати хора. Практически целият ни живот e работа, срещи и разговори. От това как те протичат, зависят не само нашето настроение и по-нататъшните взаимоотношения, но и резултатите от нашата работа. Тези контакти изискват от всекиго спазването на множество условности и правила, за да се запази своето и на другите достойнство. Така етикетът става един особен език, който дава възможност за поддръжка на суверенитета на всяка личност и за постигане на взаимно разбирателство и взаимно уважение, което в крайна сметка създава онази аура на човешката култура, единствено в която може да съществува и да се развива личността.

Ежедневният етикет е преди всичко културата на общуването на основата на вежливостта, естествеността, тактичността и достойнството. Те формират цял набор от етикетни изисквания. Това прави умението да се държим в обществото едно от условията за успех във всяка професия и всеки бизнес.

Етикетът или неговото отсъствие има особено място в нашия живот – представя ни пред другите и създава нашата представа за тях. Това включва появата, първите думи, установяването на контакти и тяхното развитие, последващи действия, създаване на трайно впечатление за надеждност. Така, при спазването на правилата на етикета, се оформя същността на едно широко разпространено днес понятие – имиджът.

Имиджът в обикновените случаи най-често се асоциира индивидуално и се персонализира. Справедливо, доколкото индивидът е в основата на общото и го прави приемлив в една или друга степен. Не следва обаче да се пренебрегва обратното въздействие – общото (домашната и обществената среда, офисът, работата, производствената дейност) може да създава свои етикетни правила, които да водят до изграждането на персонален имидж (обикновено – специфичен за дадения източник на влияние).

Създаването на имиджа (иначе казано – необходимия образ) има за цел цялостния портрет, който да окаже емоционално-психологическо въздействие на околните. Главното във всеки имидж е ясно да бъдем отличени от другите (особено опонентите, но не в негативен смисъл), което да бъде забелязано отстрани. Личностният (персоналният) имидж трябва да стане източник на нашето вдъхновение и за обкръжаващите ни. Той се основава на най-благоприятните черти на личността, като се избягват отрицателните качества, недостатъците и излишествата. Неговата задача е да добави това, което не е известно на околните, да подобри това, с което досега сме разполагали, и да ни направи по-силни в сравнение с другите. Той е функция на началното натрупване на възпитание и поведение. Впоследствие може да търпи промени (с надеждата за по-добро), но заложената привързаност към етикета има траен характер.

Външността, движението, жестовете и думите са в основата на това, как ще бъдем приети от другите хора, нашите приятели и деловите партньори. Това в огромна степен зависи от характеристиките на двете страни и намира израз и в поведението – нашето към тях и тяхното към нас, по различен начин, в ежедневните и деловите отношения.

Външен вид

Началото е изключително важно. Терминът “език на тялото” се определя от външността, стойката, позата, жестовете и начина на движение още от появата и до желания резултат. Цялостният външен облик на всеки човек вкъщи, на службата и в деловия свят е един от най-важните компоненти на успеха. Той е свидетелство за това, доколко човек е надежден, респектиращ и делови. А вещите наистина са способни посвоему да управляват поведението и да регулират настроението на хората. Именно затова към външния облик се предявяват редица изисквания.

“По дрехите посрещат” е широко разпространена максима. Грижата за собствената репутация означава човекът винаги да бъде облечен добре и хармонично. Елегантността се състои в простотата. Безупречната чистота е първото качество на светския човек. Сигурно ще се прости екстравагантният костюм, но не мазното петно върху дрехата. Впрочем не следва да се мисли, че да се обличаме скъпо и предизвикателно, е признак за хубаво облекло. Подражаването на модата е също толкова вулгарно, колкото сериозното изоставане от съвременните тенденции на облеклото.

В зависимост от собствените предпочитания, повода, обстановката, годишните времена и часа на провеждането, изискванията на домакините на проявата, следене на модните тенденции и не на последно място, целите и очакванията ни за резултат от участието облеклото следва да бъде възможно най-близо до предполагаемия личен ефект – нито много официално, нито пренебрежително към себе си и организаторите. Класическо е правилото за облекло, което да не превъзхожда това на домакините. Това означава приличен костюм в добро съчетание с ризи, блузи, вратовръзки, обувки, горни дрехи (ако са необходими), аксесоари и украшения, ненадвишаващи необходимостта.

Обикновено изражението на лицето приемаме като важен индикатор за настроението на хората (а дамите да внимават с козметиката). Очите, счита се, са огледалото на вътрешния свят на човека – дори скрити зад тъмните очила, те издават нашето разположение: широко отворени – говорят за възбуда; продължителният и неподвижен поглед в очите на събеседника – интерес, възхищение, но и… желание той да бъде подчинен; настрани – пренебрежение; към земята или пода – страх и желание за бягство. Шарещият настрани поглед търси помощ или изразява неувереност. Повдигнатите нагоре вежди обикновено са при изненада, удивление или искане за пояснение на казаното. Усмивката е изключително важна (не и когато се касае за неприятни случаи и вести). Тя разкрива общителните и дружелюбните хора; създава веселост и привлекателност, но може да отразява и друго настроение – затвореност (плътно стиснати устни), липса на настроение (отпуснати ъгълчета на устните). Устните могат да привличат, но и да отблъскват – гризането им е знак за нервност и напрежение. Езикът също издава емоционалното състояние – облизването говори за смущение и напрежение, а понякога е знак за флирт (за невъзпитаното му изплезване няма да говорим).

Прическата понякога се подценява – или е небрежна, или току-що направена (това може да смущава). Дамите следва да се съобразят и с цялостния си облик.

Позата говори, преди да сме си отворили устата. Тя първа съобщава на човека срещу нас дали проявяваме интерес към него и към проблемите му, дали сме готови да водим делови и взаимноизгоден разговор. Отпуснатостта показва липса на самочувствие, прави ни да изглеждаме уморени, немарливи или безразлични. Напротив, с изправен гръб изглеждаме по-уверени в себе си. Раменете не трябва да се вдигат.

Много хора се затрудняват да намерят най-удобното място на ръцете си. Срещат се всякакви положения – отпред, леко сгънати на гърдите, на кръста, свити юмруци, на гърба, неопределено висящи по тялото. Правилото е леко спуснати до тялото и едва-едва докосващи облеклото. Възможно е едната по дрехите, другата – сгъната в лакътя и на нивото на колана. На масата за разговори, срещи и обеди те са на коленете върху салфетката или опрени само с китката на плота. Не бива да се докосва с ръка събеседникът, нито пък да се стои прекомерно близко до него. Ръце в джобовете – в никакъв случай!

В зависимост от това, как разполагаме краката си – прави или седнали, често даваме сигнали за себе си. Плътно прибраните един до друг крака показват уравновесения, практичен и спокоен човек – той е добър приятел, на него се разчита, но... има и някаква студенина и строгост. Опрени на единия, а другият леко изнесен напред, е поза на хора, които искат да са в центъра и да привличат вниманието на другите. Те са боеви и активни, гъвкави и знаят какво искат. Тяхната увереност се корени в собствените им сили и възможности. Обикновено обаче се стои с твърде раздалечени крака и това говори за упоритост и непоклатимост в убежденията. Тук дамите трябва повече да внимават за устойчивостта си.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X