Емоционални и поведенчески аспекти
В началното училище се набляга на четенето, писането и смятането, които са сериозен проблем за децата с дислексия поради факта, че се основават на линейно-последователно мислене, докато при децата с дислексия мисленето протича в образи и цялостни картини. Те разбират, че са различни от другите деца, и не знаят как да изразят това, което усещат. Трябва да се състезават в свят, в който техният мозък като че ли не може да работи. Постоянно им се натяква да са по-усърдни, да се съсредоточат повече или просто, че са глупави. При тези условия детето е обречено на провал още при тръгването на училище. Постоянно повтарящият се неуспех формира у детето-дислексик чувство на несигурност и вина. Тези деца преживяват провал много по-често, отколкото другите деца. Те не предизвикват у другите задоволство, одобрение, приемане и привързаност, тъй като не демонстрират желания и очакван прогрес. Средата и другите обикновено ги натоварват с негативни оценки, отблъскване, критика, социална изолация и грубост. Съответно у детето се формира негативизъм и мнителност във връзка с всякакъв вид отношения и дейност. Такива деца проявяват чувство на непълноценност и са емоционално нестабилни.
Като следствие от всичко това се проявяват емоционални и поведенчески реакции, които могат съществено да варират по честота, сила и отклонение от социалните норми. Емоционалните реакции могат да бъдат гняв, депресия, съзнателен отказ от учене, открита враждебност, негативно отношение към училището, склонност към зависимости, неподчинение, свръхразсеяност, затваряне в свой вътрешен свят, агресивност и др.
Поведенческите реакции също могат да варират – от пълна пасивност и безинициативност, поведения на зависимост (игри, психоактивни вещества, алкохол) през свръхподвижност, повишена възбудимост, неподчинение, соматични прояви (главоболие, болки в корема, повръщане) до компенсиране в други области, в които децата се чувстват добри – спорт, рисуване и пр. Понякога се стига до упорит отказ за ходене на училище, бягства от училище или от вкъщи, поява на тикове (мигане, покашляне, клатене на главата), самонараняване.
Личностното развитие на децата с дислексия може да бъде белязано с крайности :
- Могат да бъдат изключително разпилени или пък маниакално подредени.
- Такова дете може да бъде „клоунът“ на класа, най-големият пакостник или пък другата крайност – прекалено тихо и кротко.
- Проявяват изключително засилено чувство за справедливост и стремеж към перфекционизъм.
- Имат или изключително висок, или изключително нисък праг на болката."
Цялата статия на доц. д-р Тодорова може да прочетете тук.
Коментари (0)
Вашият коментар