Ако ви е страх от нещо, не го показвайте на детето си

Народът е казал „Малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми“. Народът е мъдър, но това не означава, че щом децата ви пораснат, вие на всяка цена ще имате (големи) проблеми с тях. Някои родители предварително се изпълват с притеснения за щяло и нещяло, сякаш така ще са по-подготвени за предстоящия апокалипсис. Има и такива, които слагат знак за равенство между тревогите и любовта, а това е огромна грешка. Да се тревожиш за някого, не означава задължително, че го обичаш, както и обратното. Въпреки това ние постоянно се тревожим за нещо, като често прекрачваме границата на нормалното. Именно заради това народът отново мъдро се е произнесъл: „Да не ти се случи това, което майка ти си мисли!“

Питали ли сте се дали постоянните ви тревоги за детето ви не му вредят всъщност? Според психолозите това е така, защото тревожността и напрежението се предават по невидим път между родители и деца. Сигурно някои от вас си мислят, че е по-добре синът или дъщеря им да е плашлив, вместо да е неразумен, но двете неща не са страни на една и съща монета. Децата ни могат да са разумни и без да се страхуват. Ние – също между впрочем. Лошото на перманентните тревоги е, че могат неусетно да се превърнат в болестно състояние. Тънка е границата между предпазливостта и фобиите, паник атаките и други свързани със страховете психически аномалии. Не искате вашето дете един ден да получава паник атаки и да пие антидепресанти, нали?

Има деца, които са по-чувствителни и предразположени към такива състояния, затова, дори да се тревожите, не им го показвайте. Не им внушавайте, че светът е джунгла и опасността дебне зад всяко дърво. Когато те станат достатъчно големи, може да говорите разумно с тях. Младият човек още не е наясно с всички опасности, които съществуват наоколо и е наша работа като родители да го предупредим и предпазим, доколкото това е възможно. Но нека се случва на езика на разума, а не под диктовката на тревожността, защото само така хлапето при риск ще действа хладнокръвно. Ако вие като родител сте му предали своята хронична тревожност, той ще се паникьосва лесно, а в повечето ситуации паниката влошава нещата.

Друга причина да укротите дяволите в главата си е, че децата на прекалено тревожни родители постепенно спират да споделят с тях от страх, че ще предизвикат отрицателни чувства. Да речем, че дъщеря ви е правила секс без предпазни мерки. Тя знае, че ако го сподели с вас, вие ще полудеете от страх, ще си разбиете съня, ще отслабнете с 3 килограма за ден и половина и въобще вкъщи ще настъпи шаш и паника. Затова тя ще премълчи гафа си и ще чака да разбере дали наистина има за какво да ви тревожи. Ако досега не сте й демонстрирали, че умеете да приемате фактите хладнокръвно и да действате разумно, без да нажежавате атмосферата с тюхканията си, тя може да скрие от вас и когато проблемът се окаже реален. Ще отиде на незнайно какъв лекар, ще намери незнайно откъде пари и ще направи незнайно какво за себе си. Не искате това, нали?! Докажете й тогава, че сте приятел, опора и зрял човек, на когото може да разчита. Ако наистина не спите от притеснения, нека тя не разбира. Дължите й самообладание и разбиране – срещу тях тя ще ви гласува доверие всеки път, когато наистина има проблем.

Изобщо родители, които имат склонност да мислят винаги най-лошото, трудно остават близки с децата си, дори когато те пораснат. Тревогите на майката и бащата не само че нямат никаква практическа полза за никого, но и са крайно неприятни за обекта на тревогата. Тийновете несъзнателно започват да избягват контакт с родителите си, чиито страхове им тежат. Те дълги години са се съобразявали с тези страхове и като нищо ще отлетят при първа възможност от семейното гнездо, където са се чувствали като оковани във вериги от прекаленото безпокойство на техните.