Обвиняването и „коригирането“ на другите е непродуктивен път. Това е позицията на жертвата. Ако имате желание да промените друг човек - това е знак, че трябва да се вгледате в себе си и в живота си.
Това поведение е типично за хората, които предпочитат да не поемат отговорност за живота си, а искат да я прехвърлят на някой друг.
Защо искаме да променим другите?
Този „друг“ невинаги е конкретен човек: това може да е ситуацията в страната, в света или обстоятелствата в ежедневието. Има някой или нещо, заради когото или което прекомерното бреме на отговорността ще бъде свалено от плещите с лекота.
Ето два прости примера:
Съпруга обвинява мъжа си, че не печели достатъчно пари, не я удовлетворява сексуално, не помага за детето... Въпреки това тя не се развежда с него. Всичките й обвинения звучат така сякаш не е имала късмет и че съпругът й трябва да се промени.
И смята, че след като той се промени, и животът й ще се промени. Самата тя не вижда как изглежда отстрани. На въпроса защо е избрала точно този мъж и защо все още е негова съпруга, тя също няма отговор.
Но това е именно нейният избор - да живее с този мъж, без да се опитва да промени ситуацията. Тоест тя избира само да говори за това.
Или родители, чиито син е на почти трийсет. Той се интересува от йога и е вегетарианец, но те искат той отново да стане такъв, какъвто е бил, смятайки, че порасналото им дете спешно се нуждае от психологическа помощ. Родителите пренебрегват възрастния, автономен живот на сина си и не приемат факта, че той е отделен човек, който има право на самоопределение. Те все още смятат сина си за безпомощно бебе, каквото не е бил от много години. Нежеланието на родителите да решават своите собствени психологически проблеми пречи не само на сина им, но и на тях самите, защото те не живеят собствения си живот.
Защо сме толкова склонни да прехвърляме отговорността на другите за нашите неуспехи?
Обвиняваме другите и се опитваме да ги променим, но ние не променяме себе си. Какво ни кара да правим това?
Има такъв механизъм на психологическа защита като проекция. Проектирането е много естествен процес в нашата психика. Това ни позволява да считаме собствените си неприемливи чувства, желания и мотиви за чужди. След като загубите игра на тенис, обвинявате кривата ракета. Друг път обвинявате провидението, че сте заобиколени само от егоистични хора, а вие самите не притежавате това качество - това е проекция.
От една страна, това е добър процес, защото това е един от начините да оцелееш, да се развиеш и да растеш като човек, без да губиш ума си заради различни преживявания. Но от друга страна, проекцията може да предизвика желание да се коригира друг човек, независимо дали той притежава качествата, които виждате, или просто мислите, че те съществуват у него. Това е начин да не се чувствате виновни за собствените си неуспехи и грешки и в резултат на това да не се чувствате отговорни за тях.
Така човек, който обвинява другите за всичко и иска да ги поправи, получава двойна полза. Първо, той се чувства добре (в крайна сметка, лошите са всички останали), и второ, опитва се да ги коригира. Грубо казано, не само се оправдава, но „спасява” и света.
Как да поемем отговорност за живота си?
Способността да управлявате живота си и да поемате отговорност за него е признак за зряла личност в зряла възраст. Личната отговорност ни дава свободата да действаме така, както искаме.
Личната отговорност е действие от позицията, че съм отговорен за живота си и имам нужда от това. И колко ще се радвам, зависи и от мен.
Наблюдавайте себе си как реагирате в тази или онази ситуация. Склонен ли сте да обвинявате другите? Ако да, при какви обстоятелства? Как това може да се поправи? Основното на този етап е да не бъркате отговорността с чувство за вина.
Във вашите ръце е силата да вярвате в себе си и да промените всяка ситуация.
Само приемайки отговорност за действията си, може да станете господар на живота си.
Коментари (0)
Вашият коментар