Мисията да научим децата си да бъдат благодарни е важна заради цялостното им изграждане като личности и характери. Тук не става изобщо въпрос за това да знаят да казват „благодаря“. Тук става въпрос за това да са благодарни за нещата, които имат, защото това ще ги предпази до голяма степен да задълбават в нещата, които нямат, и да страдат заради липсите в живота си. Става въпрос да са благодарни за възможностите, които получават, макар че понякога тези възможности ще изглеждат като тежки препятствия. Ако нашите деца се научат да виждат доброто дори и в изпитанията си, ако се научат да бъдат благодарни дори на болката и проблемите, те ще бъдат много по-устойчиви на житейските бури. Способността да са благодарни ще ги направи оптимисти, ведро бродещи из джунглата на живота, които имат прекрасното умение да се наслаждават и на малките неща, и на всичко безценно, което притежават – здраве, семейство, приятели и т.н.
Всекидневно обръщайте вниманието на хлапето към хубавите неща в света. Може да го правите по десетки начини: усилвайте телевизора, когато по новините съобщават добри новини, накарайте го да забелязва прясно асфалтираната улица, подменената пейка в парка, красивите цветя, засадени в града ви, хубавите нови заведения, талантливите хора, които свирят на улицата и т.н. Когато вървите със сина или дъщеря си и попаднете на нещо приятно като уличен музикант или нов светофар, спирайте и се радвайте. Той/тя може да ви каже, че сте откачили, но това ще е всъщност израз на общата тенденция да е наопаки на всичко.
Научете го/я да не си гледа само в краката или телефона, когато върви навън. Обръщайте му/й внимание на ремонтираните фасади и усмихнатите хора. Да не говорим колко забавни неща се срещат по улиците. Когато сте заедно, не бързайте все за някъде. Доставяйте си наслада: седнете да хапнете сладолед или пък се качете на някое водно колело и се поизмокрете заедно. И най-важното - благодарете на пубера, че сте споделили заедно тези моменти. Той/тя отново може да ви каже, че сте се разлигавили, но всъщност е много вероятно да му/й стане приятно.
Благодарете му/й всеки път, когато направи нещо мило, а когато вие направите нещо мило за него/нея и не получите „благодаря“, на шега подметнете „моля“. След няколко такива намеци хлапето ще започне да се усеща. Не пропускайте да благодарите пред детето на родителите си за помощта и подкрепата, на съседите, на приятелите, на случайни хора, които, да речем, в магазина ви са ви отстъпили реда си. Самите вие правете повече жестове към околните – синът или дъщеря ви ще види как ви благодарят и у него/нея ще се зароди стремеж също да бъде оценен от околните.
Честата употреба на „моля“, „благодаря“, „обичам те“ и т.н., когато са тийнейджъри, им се струва прекалено лигава и не бива да прекаляваме с тези думички, защото това ги обезценява. Но пък употребата на „благодаря“ маркира за тях нещата, които са ценни и които ние често не забелязваме и имаме за даденост. Едно от тези неща е например свободата. Кога за последно сте се чувствали благодарни, че живеете в страна без война и сте свободни граждани с множество права? Най-вероятно се е случило, когато последно сте гледали някой филм или сте чели книга за войната. Следващия път, когато попаднете на такъв филм или книга, разкажете за тях на тийна и завършете с думите, че сте благодарни, че живеете точно тук и нямате съдбата на онези хора. Може да не успеете да го накарате да гледа филма или да прочете книгата, но дори само с разказа си вие светвате малка лампичка в главата му: „Аз съм свободен! А има други хора, които не са... Следователно аз трябва да съм благодарен/а!“
Когато имате проблем, или дори само когато времето навън развали плановете ви за разходка, използвайте случая да откриете и да покажете на мъника хубавото на ситуацията. Да речем, сте тръгнали на пикник с приятели, но навън започва да вали. Вместо да се ядосвате на лошия си късмет, кажете: „О, няма нищо по-хубаво от лошото време! Сега ще си изкараме чудесно вкъщи!“ Сгответе му любимото, поиграйте семейному на „Диксит“ и се посмейте. Все ще намерите момент, в който да подхвърлите, че всъщност сте благодарни на дъжда.
Когато синът или дъщеря ви има рожден ден, накарайте го след това да благодари със съобщение или по телефона на всеки, който е уважил празника му/й. Нека същото стане традиция и след Коледа у вас. Пишете картички на всяка баба, чичо и братовчед, които са ви зарадвали с подарък и са споделили с вас празника. Освен че е мило и възпитателно, това ще удължи празника.
Коментари (0)
Вашият коментар