По повод навършването на 40 години у много хора съществува някакъв вроден страх. Сякаш някой дърпа шалтера и се приключва с всичко хубаво, весело и свързано с младостта. А всъщност след 40 е късно...
1. Да съжаляваме
Съжалението е чиста загуба на време и енергия. Всяко разочарование трябва да бъде превърнато в урок и да продължаваме дори с благодарност, че сме сгрешили. Защото сме израснали и сме се научили.
2. Да ни е страх
Страхът е като съжалението - няма време за него, нито пък смисъл. Страхът понижава енергията ни да действаме и сбъдваме и спъва инерцията, която носят годините. Сега сте като изстребител - летете, без да се обръщате назад и без да се страхувате за напред.
3. Да се съмняваме в себе си
На 40 ние сме във вихъра си - достатъчно млади, за да имаме енергия за невероятни подвизи все още, но и достатъчно мъдри с всичко изживяно и натрупано като опит дотук, за да го направим като хората. Не губете прекрасни мигове да се съмнявате в себе си. Смело изведете мечтите си в нов и много силен етап от случването им.
4. Да обвиняваме родителите си
Ако не сме разрешили проблемите си със своите родители, след 40 няма огромен смисъл от това. Простете, ако е необходимо, и продължете. На колкото повече нива има мир у вас, толкова по-леко и успешно ще ви се случват нещата занапред.
5. Да правим хлапашки глупости
Ако ще са глупости, нека не са поне от най-наивните. Тези неща с пиенето до сутринта, експериментите с тялото и здравето, хвърлянето в нездравословни връзки и отношения е най-добре да останат в миналото. Време е за истински зрелите щуротии, а в тях вие по дефиниция пазите себе си и околните, нали?
Коментари (0)
Вашият коментар