Ти, звездата

„Трябва да обикнем първо себе си“… Дрън – дрън, не ми казвай КАКВО да направя, кажи ми КАК! „Трябва да обикнем първо себе си“/ „Промяната започва от теб“; „Осъзнаването е първата стъпка към промяна“

Всеки от нас тайничко си мечтае и иска да има до себе си по някой ‘’луд’’ в положителния смисъл на думата приятел, който да го води навсякъде, да го разведрява, развеселява и забавлява,

Здравей, мое минало! Реших да ти напиша писмо, но не го правя с някаква лоша умисъл, може да бъдеш спокойно. Нито пък с някакви лоши чувства или в поредния опит да се върна назад при теб.

Когато вечерта преполови и звезди заблещукат по студеното небе, моята приятелка Луната – моята спътница в живота на творбата, ми показва своето присъствие и ми навява хубави мисли.

Това е, което имам. Една разхвърляна стая, разхвърляни мисли и един лист хартия. Почти без въображение аз съм тук – в моя свят. Той е достатъчно разбъркан – в единия край боклуци и непотребни идеи,

Има два типа хора - такива, на които нещата им се получават без много усилия и с повечко късмет, и такива, които трябва да се потрудят малко повече, преди да се порадват на успеха.

Понякога. Сравнително кратка дума, а носи толкова много надежда. „Понякога“ може да звучи вятърничево… но това е само привидно. Тя е толкова важна част от живота ни, като думичките – любов, вяра,

Хей ти. Готова съм. В режим „благодат” съм. Вървя по света и си взимам, към каквото мe тегли. Сякаш пазарувам от магазина на живота нежно, изобилно и без да му мисля.

Позната ли ви е ситуацията, когато някой винаги е недоволен от това, което правите, или от начина, по който го правите? Когато това обхване не просто „къде си събуваме обувките след работа“ или „как

На мен Свети Валентин малко започна да ми става досаден. Досадно сладникав, досадно преекспониран или разиграван по училищата. Досадно ми е дори да страдам, че „нямам половинка за Свети Валентин“.

Удивително е колко талантливи и реализирани българи се завърнаха от странство и дойдоха да работят в България. Основаха школи, трупи, работилници, фирми, ферми,

Как да ГО намерим? Как да ГО задържим? Как да ГО накараме… Вечните женски въпроси, които ми напомнят за нашумелия виц „Как да си отгледаме програмист“.

Раждаме се, за да я познаем. Цял живот я търсим, без да знаем защо. Вади ни от релси, а ние неистово искаме да се върнем обратно в коловоза. Всички творци се вдъхновяват от нея,

Понякога сякаш съм нетърпелива да знам какво ще се случи. Като малко дете, което иска да му прочетат бързо-бързо края на приказката, защото е толкова емоционално и не може да чака.

Гледах през прозореца слънцето, което бавно събуждаше малките сънливи улички, които все още спокойно спяха в студената утрин. На перваза на прозореца бяха кацнали два цветни синигера,

Дишам вампирски силно обичам и ада и рая достигам далече в безкрая нощем ми дават крила с тях в безтегловност летя розите в сън ме прегръщат при тебе отново ме връщат в аромата познавам греха ни този,

Дъщеря ми започна да ми преподава уроци още преди да се роди. Може би най-първият урок дойде, когато осъзнах, че ще ставам родител и каквото и да излезе, връщане назад няма,